Винаги или почти винаги се влюбваме в неправилният човек. Но късно осъзнаваме грешката си. Независимо от това отново и отново и отново я допускаме. Защото човек може да обича със сърцето си. От там извира цялата сила да противопоствиш на всичко и всеки за да защитиш любовта си. Осъзнаваш, че допускаш грешка и все пак продължаваш да се бориш. Забравяш разума. Забравяш скрупули и просто отваряш душата си за любовта. Любов която може да ти причини най голямата болка, но ти си щастлив, че поне за един каратък миг си я изпитал и е била част от съществуването ти. В една връзка винаги единя обича повече от другия, но дали наистина е така. Любовта няма средство, начин, мерна единица с които да бъде пресметното колко е голяма. Само този който я носи в себе си би могъл да разбере колко е голяма тя. Човек може и обича само със сърцето си, което понякога бива разбито...